проф. д-р Георги Арнаудов

На 15 март 2023 г., на официална церемония в галерия „Униарт“ на НБУ,  проф. д-р Георги Арнаудов беше удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“.


Званието „Почетен професор на НБУ“ се присъжда за яркия му авторски композиторски почерк и творчески постижения, за цялостната му дейност и усилия за укрепване на престижа на съвременната българска композиторска школа и българската музикална култура по света, за дългогодишната му преподавателска работа и за участието в Ректорското ръководство на университета.

 

 

 Академично слово

 

Уважаеми членове на Настоятелството на Нов български университет,
Уважаеми Професор Дойнов,
Уважаеми членове на Академичното ръководство на Нов български университет,
Уважаеми студенти, колеги и гости,

Преди всичко бих желал да кажа че аз много се вълнувам от това удостояване, защото приемам това, като едно причисляване към един кръг от изумителни личности. Личности, които заемат важно място в българското общество, в българската култура, политика и история, личности, които са Почетни професори на Нов български университет. Това е един невероятен кръг от хора с идеи, с харизма и с визия за развитието на България, личности, които са дали толкова много от себе си и са оставили важен белег в развитието на нашата страна през последните тридесет години.

Аз се вълнувам също така и поради още една причина, тъй като всичко това става в Нов български университет, който е едно изумително място. Той бе създаден като един оазис преди тридесет години, постепенно този оазис се разрасна и се превърна в една институция, която зае изключително важни позиции в българското общество. Това не е само институция, която съперничи с другите образователни институции, а е университет, който задава позиции, създава модели, предлага нови подходи и идеи, набелязва нови посоки за развитието обществото ни.

Това е едно невероятно място, което аз имам шанса и честта да наблюдавам вече тридесет години. В началото аз започнах своята дейност в Университета като творец, работейки със студентите от Департамент „Театър“ благодарение на проф. Възкресия Вихърова, която ме покани да създам музиката на спектакъла „Слепците“ по Морис Метерлинк.  А това беше още през 1991-92 години, първите години от основаването на НБУ. По-късно, през 1995-96 започнах да водя лекции и не само навлезнах в Университета преподавайки на актьори и танцьори, но и попаднах в една друга, нова среда. Възкресия впрочем ме въведе и в една друга сфера на изкуството – в средите на театъра, а по-късно аз започнах да работя и в киното. А това е едно изумително важно за един творец от нов тип, защото работата, преподаването, контактите мрежата от връзки, всичко това насочва съзнанието към едно много широко отваряне на съзнанието, то го насочва към новото което се случва в света на изкуството.

Такова едно мислене те поставя в една нова среда, в която ти ставаш част от един голям Екип. Така, ти забравяш закостенелите навици на академичното музикално образование, преставаш да бъдеш романтичния творец, който седи сам и се вълнува пред пианото си на виртуозните пасажи и съзерцава своето бъдещо бюстче. Ти излизаш от този мираж и влизаш в реалната действителност такава, каквато е: трудна, великолепна, по-сложна или по-проста но във всеки един случай такава каквато е.

Нека я наречем динамична!

            И така, аз навлезнах в средата на Нов български университет която прерасна за мен в една среда за творчество, за работа и за учене.

            Като казвам творчество и работа, под това аз разбирам цялостната ми педагогическа и творческа дейност реализирана със студентите от Департамент „Театър“ и постановките в Университетския театър на НБУ. Една изключително интензивна, наситена с емоции дейност. Изключително интересен творчески период от живота ми и го казвам, защото тук в Нов български университет започнахме за първи път в България да представяме знакови творби от класиката на Модернизма и автори от съвременния авангарден театър, като Морис Метерлинк, Петер Турини или Вернер Шваб например.

Когато казвам творчество аз визирам и цялостната ми педагогическа и артистична работа в Департамент „Музика“ и сътрудничеството с такива великолепни музиканти като проф. Милена Моллова или проф. Марио Хосен за които аз сътворих немалко музика. В това творческо сътрудничество аз включвам и колегиалната работа с такива изявени музиканти като проф. Людмил Ангелов и проф. Стефан Драгостинов и толкова други още.

В Нов български университет съществува една невероятна творческа среда. Нека я нарека среда на поезия. Като казвам поезия аз разбирам под това античното понятие poïeo  – правя, разбирано като действието или процеса на сътворяването на нещо, „творческото изкуство“, „изкуството на създаването“, или по думите на Платон „способността, която става причина за пораждане на по-рано несъществуващи неща.“ Хайдегер нарича poiesis „раждането“ и дава примерите за цъфтежът на цветето, излизането на пеперуда от пашкула или падането на водопад, когато снегът започне да се топи.

Под учене аз разбирам няколко неща. На първо място аз съм горд че мога да нарека себе си възпитаник на Нов български университет. Тук аз получих своя докторат. Но тук, под учене аз разбирам и още нещо и то е ученето да живееш, работиш и твориш в един друг тип културна среда, която беше нещо ново за българското общество, нещо което впрочем вече е реалност за много хора. Забележете колко много от публичните личности в нашата страна са възпитаници на Нов български университет – учени, творци, политици от целият възможен идеологически спектър, от ляво, от дясно, от политическия център. И това само може много да ни радва.

И така, в тази плодотворна среда аз се учех как да работя със студенти, как да сътруднича с колеги, как да творя. Тук аз работих и в академичната администрация на Департамент „Театър“ и Департамент „Музика“, а по късно и в академичното ръководство на университета. И аз само мога да благодаря изключително много за цялото гласувано ми доверие. Това беше място в което един човек който се бе занимавал до момента само с музика трябваше да се научи на така наречената версатилност – нещо което означава гъвкавост, подвижност, многостранност, променливост, да го наречем всестранност.

От голяма помощ в случая ми бе това че още от малък аз обичам да се занимавам с математика и теоретична физика – нещо което не съм коментирал много през публика. Така че имах някакви умения да подреждам. Аз съм подготвил да представя пред академичната общност на университета през месец май публични лекции посветени на това как музиката може да бъде разбирана и като формална наука, какви са нейните връзки с формалните системи, с логиката, с математиката, с теорията на информацията или теорията на игрите.

Цялото това място което е Нов български университет отвори по един невероятен начин съзнанието ми за това какво всъщност правим днес ние като творци и педагози. И тук ще говоря само за обучението по изкуства в нашия университет, въпреки че думите ми могат да се приемат като косвено валидни за останалите сфери на учебна, преподавателска, научно изследователска,  или интердисциплинарна дейност.

Първо, ние прилагаме едни нови подходи и начини на обучение в областта на музиката, които са коренно различни от традиционното академично музикално образование. Академичното музикално образование се опира по принцип на идеята за едно специализирано обучение, които е фиксирано върху класическата Европейска музика от епохата на Барока до началото на ХХ век. То е изключително прецизно, взряно в най-малкия детайл на музиката в рамките на този отрязък от време. Да, но музиката е далеч отвъд това и музика има и извън Европа, има и преди и след този коментиран период от време. Всъщност, това в което аз бях обучен като студент и като музикант, завършвайки Музикалната академия, а и присъствайки на различни майсторски класове в Италия бе подчинено на един и същи подход. Подхода на констатирането на развитието на музиката. Констатираше се как се прави музика през Барока, или как се прави през Класицизма или Модернизма и обучаващия се, и тук в България, както и в Италия или другаде по света работеше по модел и изработваше разнообразни, наподобяващи различни образци звукови обекти. Но всичко оставаше в рамките на констатирането.

Това, което ние в Нов български университет се опитахме да направим и като начин на обучение и като вид творчество бе бягството от констатациите и установяването на прости факти и изводи. Опитахме се да тръгнем към изследването на присъщите качества за определен тип текстови (в театъра), или звуков (в музиката) материал и възможностите за поставянето им в един съвременен контекст. Споменатите преди малко автори като Турини или Шваб бяха едни от топ имената на Виенския авангард и работата с техните пиеси изискваше както изследването на текста, със всичките заложени в него съвременни проблематики, така и търсенето на адекватен подход за представянето на един такъв нов тип театър в родния културен контекст. Тук искам да благодаря на Възкресия Вихърова, която е днес тук за всички тези дълги разговори и за откритията, които ми помогна да направя. Реално ние заменяхме подхода на констатацията с един много сложен гъвкав, подвижен и многостранен интердисциплинарен подход. За академично обучения композитор възможността да работи върху създаването на творбата, нека го нарека „симултанно“, в синхрон с режисьора и сценографа, в реална среда, а не сам в кабинета пред клавишите на пианото – това бе изумително откритие. Това е един нов подход, който е присъщ впрочем за киноизкуството, при това в последните десетилетия. И всичко това се случва в една нова среда, която аз наричам средата на технологиите, които вече малко над сто години видоизменят подходите на правене на изкуство.

Началото започва с изобретяването на устройството което направи възможен целия съвременен начин на творческо създаване на музика, а оттам и съвременния музикален бизнес, и това е технологията която се появява в лабораторията в Ню Джърси, където Томас Едисън създава Фонографа, първото устройство, което едновременно записва звук и го възпроизвежда. Устройство, което е патентовано на 19 февруари 1878 година. А това прави само 145 години. Време в което лека полека ние започнахме да сътворяваме музика в една нова, технологична действителност, заобиколени от машини, апаратури и устройства, в един друг, изпълнен с шумове свят, съвсем различен от предишните тихи векове, в които единствените шумове в града вероятно са били глъчката на човешката реч или звука на конските копита.

Нещо повече, в тази нова среда бе видоизменен и начина на контакт на музиканта с музикалния текст. Той вече не разгръща нотните страници, той не записва отделните нотни знаци и динамики на хартия а е в ежедневен контакт с различни по рода си екрани. Музикантите по света, а и у нас, в България излизат вече на сцената с музикален таблет и обгръщат страниците с натискане на малък педал. Композиторът има далеч повече възможности благодарение на музикалния софтуер. Когато аз пиша музика аз се намирам непрекъснато пред поне няколко екрана. Това ми дава възможност да скролвам нотния материал – да го наблюдавам като свитък и така да имам поглед върху множество детайли на звуковите събития които създавам и които подреждам в тяхното протичане във времето. Аз се намирам в своята отправна система така както се обозначава във физиката гледната точка на наблюдателя и така мога да наблюдавам музикалната творба като голямо живописно платно, да виждам едновременно както всеки един детайл, така и да наблюдавам цялостното протичане. При това, благодарение на най-новите музикални софтуери ние имаме възможност да възпроизвеждаме всичко със семплирани звуци и да чуваме всичко в реална среда, сякаш изпълнено от живи изпълнители.

Всичко това ние вградихме в обучението на нашите студенти и мога спокойно да кажа че Нов български университет е не само пионер в обучението в областта на музикалните технологии, но и основен генератор на нови идеи и подходи. Вижте само този невероятен Радио-телевизионен център на НБУ, едно огромно постижение за цялата страна. И всички наши студенти които се обучават в областта на електронната или компютърната музика, в областта на звуковия дизайн или тонрежисурата имат възможност да работят всеки един момент с една най-съвременна и най-прецизна изключителна техника от най-високо качество.

Цялата тази нова среда на мислене и нови технологии, среда на възможности за интердисциплинарни взаимодействия с другите изкуства в НБУ отвежда мисленето на преподавателите в съвсем нови изследователски посоки, отвежда ги отвъд елементарното констатиране и възпроизвеждане на модели.

И още нещо, което е така типично за творческата среда на Нов български университет, за средата на „изкуството на създаването“ – това са майсторските класове. Започвайки от невероятния Майсторски клас но Райна Кабаиванска, който се провежда вече толкова десетилетия, преминавайки през Международната музикална лятна джаз академия или Майсторския клас на Людмил Ангелов, през концертите и семинарите за изпълнителско майсторство с участието на изявени музиканти и виртуози от Европа… едно такова изброяване би било огромно. Но то дава най-вече огромен и широк хоризонт на нас а и на всички наши студенти, които имат шанса да са в непрекъснат контакт с една плеяда от изключителни личности.  Същото се отнася и за останалите департаменти по изкуства с множеството майсторски класове на именити творци от цял свят.

Пак ще подчертая значимостта на цялата тази нова университетска среда, която търси, изследва и развива нови подходи към познанието и създава новите творчески общности на страната ни. А тези нови общности са съставени от немалко наши студенти, които са вече наши колеги. С немалко от тези млади колеги аз съм в непрекъснат контакт, както на сцената на Зала България или на европейски концертни подиуми, така и в звукозаписните студия и немалка част от последните ми издания на компактдискове са с тяхно участие.

Това, повярвайте ми е невероятен шанс за един музикален творец. Това му дава възможност да осъзнава контакта си с изпълнителите, да извайва и обмисля всеки детайл, да бъде в непрекъснат контакт с аудиторията и да търси пътищата към така желаната от всеки автор трансформираща комуникация.

Накрая ще се върна отново към това, което правят в този Нов Университет толкова много негови преподаватели. Те изследват и предават познание. За мен познанието е нещо свято. А предаването на познание е като създаването на един нов човешки живот, като създаването на едно ново съзнание или разум.

Накрая, като благодаря много на Нов български университет за удостояването ми с това високо звание бих желал да завърша като споделя с вас че моето живеене в този университет е толкова вълнуващ факт от живота ми, както мига в който аз разбрах че мога да се занимавам с творчество.