Енио Мориконе

Удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ на 11 декември 2013 г. за изключителния му принос към развитието на съвременната филмова музика, за изявената и неповторима авторска позиция, за яркото присъствие в световната музикална култура.

Енио Мориконе е роден в Рим на 10 ноември 1928 г. и отраства като единствено дете в семейството на джаз тромпетист и работничка в текстилна фабрика. Младият Мориконе е отгледан в типична работническа среда, в атмосферата на изключителна дисциплинираност и отговорност, които налагат отпечатък върху целия му живот. Започва да работи на 14-годишна възраст, за да помага на баща си, от тогава е и прозвището му „capretto” (чирак) на оркестъра.

В края на 50-те години на миналия век младият римлянин завършва консерваторията „Санта Чечилия“ със специалност тромпет и поема по стъпките на баща си. Още тогава бъдещият Маестро се впечатлява от изкуството на кинематографията, а много по-късно ще сподели, че следвоенната филмова индустрия в Италия бележи огромен напредък. Плод на новия реализъм в киното са прекрасни продукции, но музиката към тях според Мориконе е ужасна. Младият автор иска да работи със знаменитите филмови режисьори, но се надява те сами да го потърсят, вече оценили неговата музика. Не се налага да чака дълго. През 60-те започва най-плодотворният му период – пише музиката към 20 филма годишно! Клинт Истууд, Куентин Тарантино, Джузепе Торнаторе, Бернардо Бертолучи, Бари Левинсън, Марио Бава, Дарио Ардженто и разбира се, режисьорът съученик Серджо Леоне, с когото оставят незаличима диря на световния кино небосклон, са само малка част от ярките му творчески тандеми.

В оскъдните на брой интервюта, които великият музикант дава за медиите, споделя, че за него музиката е вълшебство, родено в сърцето и вдъхновено от тишината, грабваща картина, текст или актьорско изпълнение. Едва след това нотите оживяват на пианото. При това винаги на пиано и никога на компютър – композиторът е абсолютен класик подобно на абсолютната музика, която се ражда във въображението му. Наричан „Моцарт на филмовата музика“, той винаги вижда бъдещата композиция напълно завършена в главата си, преди да седне пред нотния лист.

Дисциплинираността и трудолюбието, които водят началото си от детството му, съчетани с пълна отдаденост на най-голямата любов и хоби – композирането, го будят всяка сутрин в 4.00 часа. Дневният му режим включва лека закуска и от там насетне работа, много работа.

Често неговият избор на оркестриране е нетрадиционен – знак за готовността на твореца винаги да опитва нови и уникални начини за озвучаване на филми. Когато и където най-малко можем да очакваме, чуваме орган, клаксон на автомобил, ек на рог, дървени духови и струнни инструменти или мощно включване на хорово изпълнение – неслучайно го наричат „най-разпознаваемият филмов композитор“ на всички времена.

Като всички творци с личен почерк, Мориконе надскача и събаря границите в изкуството, които сам е очертал, и намира личната си свобода там, където ограниченията и натискът от страна на кино производителите са пагубни за полета на вдъхновението. На въпроса коя филмова композиция му е любима маестро Мориконе неизменно отвръща: „Всички те са мои деца, всички съм композирал с много любов и отговорност и не бих могъл да избера".