Жил Липовецки
Жил Липовецки
Удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ на 21 април 2005 година.
Титлата се присъжда за цялостно творчество, активен принос в защитата и популяризирането на модерните европейски ценности, за новаторското интерпретиране на процесите на хипермодерността, както и за ползотворно сътрудничество с Програмата по философия в Нов български университет.
Проф. Жил Липовецки е роден през 1944 г. Кавалер на Почетния легион. Почетен доктор на Университета в Шербрук (Канада). Член е на Националния съвет за образователни програми към френското правителство и на Съвета за анализ на обществото към министър-председателя на Франция. Ръководил е изследователски семинари по темите на индивидуализма, етиката и съвременните начини на живот в Университетите на Мадрид, Ню Йорк, Монреал, Мексико, Сао Паоло, Буенос Айрес, Сингапур.
Най-известните му публикувани трудове са: „Ерата на пустотата“ (1983); „Царството на ефимерното“ (1987); „Залезът на Дълга“ (1992), „Третата жена“ (1997), „Метаморфози на либералната култура“ (2002); „Вечният лукс“ (2003); „Хипермодерните времена“ (2004).
Широката известност на Жил Липовецки се свързва най-вече с неговата оригинална интерпретация на модерността и обосноваването на т.нар. „парадигма на индивидуализма“. Изследванията му са преведени на 18 езика.
Проф. Липовецки подготвя ново изследване върху хипермодерното общество на консумацията и щастието.
Титлата се присъжда за цялостно творчество, активен принос в защитата и популяризирането на модерните европейски ценности, за новаторското интерпретиране на процесите на хипермодерността, както и за ползотворно сътрудничество с Програмата по философия в Нов български университет.
Проф. Жил Липовецки е роден през 1944 г. Кавалер на Почетния легион. Почетен доктор на Университета в Шербрук (Канада). Член е на Националния съвет за образователни програми към френското правителство и на Съвета за анализ на обществото към министър-председателя на Франция. Ръководил е изследователски семинари по темите на индивидуализма, етиката и съвременните начини на живот в Университетите на Мадрид, Ню Йорк, Монреал, Мексико, Сао Паоло, Буенос Айрес, Сингапур.
Най-известните му публикувани трудове са: „Ерата на пустотата“ (1983); „Царството на ефимерното“ (1987); „Залезът на Дълга“ (1992), „Третата жена“ (1997), „Метаморфози на либералната култура“ (2002); „Вечният лукс“ (2003); „Хипермодерните времена“ (2004).
Широката известност на Жил Липовецки се свързва най-вече с неговата оригинална интерпретация на модерността и обосноваването на т.нар. „парадигма на индивидуализма“. Изследванията му са преведени на 18 езика.
Проф. Липовецки подготвя ново изследване върху хипермодерното общество на консумацията и щастието.
На официалната церемония по удостояването с почетната титла проф. Липовецки произнася академичната лекция "Време, консумиране и начин на живот в хипермодерните общества".