Иван Станчов

Иван Станчов

Удостоен с титлата „Почетен професор на Нов български университет“ на 26 април 2013 г. за неговия принос към популяризирането и утвърждаването на Нов български университет и неговите програми,  за гражданската му активност и подкрепа на университетските каузи в общественото и политическото пространство.

Иван Станчов е роден през 1929 г. в София. Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ. Заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби в Световната търговска корпорация Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, През 1970 г. изпълнява длъжността директор на ITT-OTE компютърни проекти в Атина. Работи като вицепрезидент на корпорациите ИТЕЛ и Storage Techology в Лондон. През 1980 г. основава компанията за информационни технологии Креста Маркетинг (Женева).

След политическите и икономическите промени в Централна и Източна Европа през 1990 г. се завръща в България за пръв път след 47 години.

През 1991 г. Иван Станчов е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Когато връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, е облечен в посланическия костюм на своя дядо Димитър Станчов, последователно също посланик във Великобритания, министър на външните работи  и министър-председател на България. В отговор на този жест кралица Елизабет му изпраща копие от писмата, които царствените дядовци на двамата са си разменили. Година по-късно в британския парламент той ще положи последния подпис в 150-годишната паметна книга за посетители дипломати, откривайки под слисания поглед на служителя подписа на дядо си Димитър Станчов. През 1994 г. става посланик за специални поръчения и министър на външните работи.

През 1995 г. Иван Станчов се връща към бизнеса като главен изпълнителен директор на Креста Маркетинг, която се занимава активно с привличане на чуждестранни инвестиции в сферата на инфраструктурата, приватизацията и проектите с частно и държавно финансиране в региона. Иван Станчов е съдружник и председател на борда на директорите на компания за финансови анализи; оглавява и „Фрамлингтън България“, първия инвестиционен фонд, ориентиран към новосъздадената българска фондова борса.

През целия си живот той има за мисия да служи безрезервно на по-слабите и нуждаещите се – неизкоренимият ген на „културата за благотворителност“ се предава безотказно в стария свищовлийски род на дипломати, облагороден с аристократична кръв по женска линия. След оттеглянето си от политиката дарява безвъзмездно семейната къща край Варна „Три кладенци“, преустройвайки я в терапевтичен дневен център за деца със специални нужди. Нарича я „Карин дом“ на името на своя братовчедка, болна от церебрална парализа. Домът се намира на известната Станчова алея на високия бряг на Морската градина. Десетилетия по-късно той е сред първите, които излизат на улицата, за да осуетят сечта на дърветата във варненската Морска градина.

За да набере средства за разкриването на дарителски фонд „Карин дом", 80-годишният Иван Станчов инициира изкачване на четири високи върха на Балканите. При първата атака на гръцкия първенец Олимп той пада и пуква таза си на няколко места. След двумесечно лечение се връща и изкачва върха.


Трето поколение на фамилия, дала на България шестима дипломати и външни министри, Негово Превъзходителство Иван Станчов е сред най-големите дарители на Националния исторически музей, предоставяйки най-голямото дарение за периода на Третото българско царство.

Носител е на най-високото отличие на Република България орден „Стара планина“ I степен и на специалната награда на Българския дарителски форум за личност, допринесла за развитието на филантропията в страната. Той е почетен гражданин на градовете Свищов и Варна, а през 2009 г. е провъзгласен за „Българин на годината“ във Виена, Австрия. Кавалер е на италианския орден за солидарност и на ордена на почетния легион на Франция. Носител е на ордена на Големия кръст на Рио Бранко (Бразилия). Получава медал за добра служба от армията на САЩ през 1995 г.

Владее български, английски, френски, немски, италиански, португалски, гръцки, испански.

Човекът, наричан „патриархът на българската дипломация“, „виден български дипломат и общественик“, „човекът вдъхновение“, „рицарят с раница“, „филантроп“, „неуморен оптимист“, „космополит“ и т.н., нарича себе си просто „заклет българофил“.

Когато след 47 години пълнокръвен и успешен живот в странство наследникът на средновековната българска християнска фамилия Станчоглу се прибира във Варна, първият въпрос към него е: „Защо“. „Защото тук ми е кеф“, гласи отговорът.

Н. Пр. Иван Станчов е член на Настоятелството на НБУ в периода 1995-1999 г.

 

Прикачени файлове