Даниел Либескинд

Даниел Либескинд

Удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ на 4 март 2013 година. Титлата се присъжда за неговия изключителен принос към развитието на съвременната архитектурна теория и практика и за ангажираността му в утвърждаването на НБУ като водещ университет в българското архитектурно образование.


Роден е на 12 май 1946 г. в полския гр. Лодз в семейството на евреи, преживели Холокоста.  Още от малък се занимава професионално с музика и печели престижната стипендия на фондация „Америка за Израел“. Заминава за Ню Йорк на един от последните емигрантски кораби. Когато корабът минава покрай Статуята на свободата, монументът поразява 13-годишния Даниел и години по-късно това първо впечатление ще отекне в проекта му за застрояването на „Кота нула“. По-късно се увлича от архитектурата и през 1972 г. получава научна степен по „История и теория на архитектурата“ от Университета на Есекс, Великобритания. Преподавал е в университетите на Торонто, Йейл, Пенсилвания, в Университета за дизайн в Карлсруе и мн. др. Има почетна докторска степен от Хумболтовия университет в Берлин, от Колежа по изкуства и хуманитарни науки на Университета на Есекс, Единбургския университет, Университета Депол в Чикаго и Университета на Торонто.


Кариерата му на архитект започва сравнително късно. Завършва първата си сграда „Феликс Нусбаум хауз“ в Оснабрюк през 1998 г., когато е на 52 г., а Еврейският музей в Берлин (1999 г.) му носи световна слава. По всеобщо признание на гилдията Даниел Либескинд е един от най-забележителните архитекти в света днес, чийто почерк, едновременно трагичен и хармоничен, е твърде личен и уникален, за да се впише в рамките на определен архитектурен стил. Формално той се определя като „деконструктивизъм“, чиито характеристики са асиметрията, сложно преплетените оси, парадоксалното съчетаване на различни пространства, в което прозират неговата музикална натура и експертиза – Либескинд виртуозно оползотворява ритъма, редувайки визуалната наситеност с оглушителната празнота на пространствата. В този стил личи неговата пристрастност към крилатата мисъл на Чърчил, че конфликтът може да бъде средство за постигане на световна хармония.


Д. Либескинд работи във всички архитектурни жанрове и  притежава огромна колекция от награди и признания. Двукратно е удостояван с премията RIBA на Кралския институт на британските архитекти, лауреат е на архитектурните премии на Американската академия за изкуства и литература и на Берлинската премия за култура. Носител е на Немската архитектурна премия, на медала „Гьоте“ и наградата на Хирошима за изкуство. Проф. Либескинд  е първият архитект, отличен с медал „Бубер Розенцвайк“ на Координационния съвет на Общността за еврейско сътрудничество. През 2004 г. е избран за пръв посланик по въпросите на културата и архитектурата в програмата на Държавния департамент на САЩ „Културна инициатива“.


Основни архитектурни постижения: новият корпус на Victoria & Albert Museum в Лондон, сградата на Дрезденската опера,  музеят „Феликс Нусбаум Хаус“ (Felix Nussbaum Haus Museum) в Оснабрюк (Германия), Еврейският музей  (Jewish Museum) в Берлин, новото крило на Музея на военната история в Дрезден, Имперският военен музей в Манчестър (Imperial War Museum North), Graduate Student Centre at the London Metropolitan University, Еврейският музей в Копенгаген, офис сградата на Hyundai Development Corporation в Сеул, проектът за реконструкция на Световния търговски център в Ню Йорк.


Занимава се със още със сценография и дизайн. Постановките му в Дойче опера,  спектакълът „Архитектът“ в Норвежкия национален театър и сценографията му за „Тристан и Изолда“ в Държавния театър на Саарланд оставят дълбока следа в изкуството на сценичното пространство. През 2004 г. Даниел Либескинд издава книга със спомени „Събрано от паважа“ (Breaking Ground).


На официалната церемония по удостояването с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ проф. арх. Даниел Либескинд произнася слово и мултимедийна презентация на тема „Архитектурата е език“.

 

Прикачени файлове