Януари - Ирена Иванова

orig_1050x399_crop_478b24840a

Ирена Иванова

 

  • Моите професионални предизвикателства:

Предизвикателствата при мен се явяват, според вида на творческия процес. Когато пиша книга, всичко зависи единствено от мен. Целият процес и отговорността за цялото е само моя. Тогава е нужна голяма дисциплина, и устояване на предизвикателства, като “творческа дупка” по някое време на книгата, търпение и постоянство, тъй като при мен нещата се случват бавно, обикновено две години ми отнема написването на една книга, заедно с проучването на основите, върху които тя стъпва.

 

При театъра и киното (режисиране или писане на драматургия или сценарий) е замесен цял екип от хора. Аз съм човек, който работи по-добре сам и работата в екип винаги е била голямо предизвикателство за мен. Но винаги се получава, когато всеки от екипа работи за цялото, не за себе си. Тогава едно от големите ми усилия в процеса е да мотивирам и вдъхновя целия екип, да го накарам да повярва в това, в което вярвам аз. И всеки път борбата с вятърните мелници си струва.

 

  • Какво ме кара да ставам сутрин?

Вдъхновението. Сутрин, понякога още в полусън ми идват най-добрите идеи, които бързам да запиша. Аз съм сутрешен човек и енергията ми сутрин е най-креативна. 

 

  • Моето удовлетворение от работата ми:

Когато успея да превърна това, което е в главата ми в материя и успея да създам дишащи и живи образи, независимо дали в книга, на сцената или пред камерата, тогава се явява удоволствието.

 

  • Съществува ли формула за успех и каква е тя?

Да. Нека я наречем “свещената троица” - да знаеш какво искаш, да знаеш как да го направиш и да го направиш. Всичко това съпътствано от вяра, безкомпромистност и търпение. И по възможност егото да се приспи докато се твори.

 

  • Каква е ролята и мястото на НБУ в професионалната Ви кариера?

В НБУ завърших магистратура - “Театрално изкуство и общество” - Театрална режисура. Още докато бях студент започнах да правя първите си стъпки в театъра. За тях получих много лично съдействие от своите ментори, наред с чуждестранните гостувания на театрални трупи и преподаватели, които имах радостта да посещавам. Лично за мен това бяха най-ценните неща, които получих от образованието си в НБУ. 

 

Първият ми театрален проект беше “Театър в колата”, за което ми трябваше автомобил, в който да се провежда този мини-спектакъл. Тогава Снежина Петрова ми предостави своя личен автомобил, което помогна на представлението да се осъществи. Това беше на пръв поглед една малка помощ, която за мен тогава беше голяма, защото усетих силно нейната подкрепа.

 

А когато ми предстоеше реализиране на първия ми пълнометражен спектакъл в Театър Възраждане  - “Очи сини коси черни” по романа на Маргьорит Дюрас, получих огромна подкрепа от най-големия ми учител, доц. Възкресия Вихърова, която ми предостави за репетиция театралните бази на университета, където всъщност създадохме спектакъла. Когато беше готов, направихме предпремиерата в Университетския театър, преди премиерата му в Театър Възраждане. След предпремиерата обратната връзка от нея ми вдъхна много кураж. Можех в този момент да усетя “излизането” ми от университета, като самостоятелен театрален режисьор.

 

Това са безценни спомени с тези хората, които безкрайно уважавам и съм имала щастието да се докосна до тях, защото вибрираме на едни честоти. Няма нищо случайно. Най-важното нещо, което ми дадоха е чувството за свобода и непрестанен импулс за излизане извън кутията, във всеки творчески и работен процес.

 

  • Любим преподавател, кой е най-добрият съвет, който получихте от него?

Любимият ми преподавател е доц. Вихърова, с която прекарах най-много време в НБУ. Може би най-ценният съвет, който получих от нея е вечният й въпрос на всяко мое решение - “Защо?”. 


“Когато изчерпиш въпроса “Защо”, значи си готова.” Също търсенето на вътрешния ми манифест за всяко представление, което се пренесе във всяко мое друго изкуство. За какво ми се говори, коя е червената нишка, която прерязва спектакъла ми, книгата ми или филма, в който участвам. Кой е този скрит двигател, който задвижва моето перпето мобиле? Повече от знание за режисурата. Знание за живота. Ако не знаеш какво искаш да кажеш, по-добре не го казвай. 

 

  • Интереси – хоби:

Обичам да експериментирам в кухнята. Обичам природата. Книгите. Библиотеките. Обичам всичко, което кара детето вътре в мен да се забавлява и да измисля нови светове. И имам щастието хобито ми да пиша, да се превърне в моя професия. Пожелавам го на всеки!

 

  • Какво е Вашето послание към настоящи и бъдещи студенти на НБУ?

Да вземат всичко, което им предоставя базата на НБУ. А то е много. Да посещават всички извънкласни уъркшопи и семинари, особено на чуждестранните гости. Да посещават събитията на своите колеги, защото приемствеността е много важна и оттам се оформя една приемаща и подкрепяща среда. Да ходят в Библиотеката на НБУ, защото е светла и европейска. Да четат между редовете на своите преподаватели и да ги уважават, за да се научат да уважават живота и ценните неща в него. НБУ е супер, защото освен знания, дава и възможности за реализация. Бъдете смели! Колкото поискате, толкова ще ви се даде.

 

 

Снимка: Георги Казаков за медията URBN

 

  Проследете и харесайте интервюто и в социалните ни мрежи - Фейсбук и LinkedIn!