Март - Габриела Тончева

82770848-3667719859934828-7516081575591673856-o_1050x399_crop_478b24840a

Габриела Тончева

 

 

  • Моите професионални предизвикателства:

 

Най-горещите предизвикателства пред мен понастоящем са завършването на дисертацията ми, паралелно с което подготвям две самостоятелни изложби през годината, едната съвсем скоро, заедно с няколко много вълнуващи общи проекта. Константно творческата работа е постоянно мое предизвикателство и за ума, и за физиката.

 

  • Какво ме кара да ставам сутрин?

 

На първо място кучето (закачливо намигване).

Обикновено нямам аларма, ставам много рано и почти веднага след като отворя очи съм скочила и върша нещо. От години имам една малка картонена бележка на таблото със задачи с мисъл, която явно съм чула някъде в движение, защото съм написала ужасно нечетливо:

„Добро утро,

защото всеки ден е ново начало и ако го започнеш добре,

си преминал най-трудната част!“

Изпълнена съм с изобилие от ентусиазъм и вечно имам нови пориви и идеи, някои от които на пръв поглед надхвърлят възможностите ми (или поне така казват околните).
Дори вечер заряда ми е много висок и прехвърлям в мислете си всичко, което искам да отметна през идният ден. Когато имам нова идея за творба е най-трепетно. В тези моменти и се заспива трудно. Понякога сънувам самият проект и сутрин съм нетърпелива да започна стъпки по въплътяването му в реалният свят.

Обобщено, това което ме кара да ставам сутрин би могло съвсем простичко макар и малко шаблонно да се нарече „Любов“.

Любовта към работата ми ме кара да ставам всяка сутрин, любовта ми към предизвикателствата, любовта към мечтите, към любимите ми хора, към кучето, към пролетните утрини или белите зимни дни…

 

  • Моето удовлетворение от работата ми:

О, това е трудно, много трудно постижимо. Ако направя препратка към предишният въпрос, в любовта не винаги е лесно : )
Та така и в тази любов, творческият процес се отличава с едно подвижно непрестанно търсене, намиране и отхвърляне, отричане на намереното и това се повтаря отново и отново до пълно емоционално изтощение.

Веднага давам пример с изграждането на една нова творба, която оставяш вечер в ателието доволен от свършената работа, а погледа ти на следващата сутрин върху нея е за пълен провал и обратното, изтощен си, тръгваш си от студиото, омаломощен от мислите, че цял ден си дълбал в безкрайността на черна дупка пък на следващия ден виждаш резултат, живот, продължение. В изкуството границите от които ще тръгнеш и тези на които ще се спреш изглежда са най-подвижни от тези при всички други материи и някак най-фини, нямаш точен ориентир или учебник. Това кара мозъка и съзнанието ти да са винаги нащрек, а достигане до удовлетворение да не е никак лесно постижимо, което е и основното предизвикателство задвижващо мотора.

Добре завършената по план и замисъл творба ме кара да се чувствам спокойна, по-опитна и уверена. Известно удовлетворение изпитвам, че творбите ми не оставят безразлична и равнодушна публиката.

 

  • Съществува ли формула за успех и каква е тя?

 

Успехът е съвкупност от полезни навици и от време. Ако можем да наречем успеха превъзходство, то превъзходството в този смисъл не е еднократно или случайно действие, а навик. Тук отново ще поставя цитат, този път от големия философ на Античността, Аристотел:

„Превъзходството е изкуство, спечелено чрез обучение и привикване. Ние не действаме правилно, защото имаме добродетел или добро качество, но по-скоро имаме такива, защото сме действали правилно. Ние сме това, което многократно правим. Следователно, превъзходството не е акт, а навик.“

За доказването на всичко това е необходимо време, поне живот време. Един успех не води по инерция или дефиниция след себе си друг и мярката за успех е общият сбор накрая, а не момента на отделния успех.

 

  • Каква е ролята и мястото на НБУ в професионалната Ви кариера?

 

В моето и личностно и професионално израстване ролята на Нов български университет никак не е малка, което е и съвсем логично тъй като през последните 11 години голяма част от живота ми преминава именно в университетската среда и рефлексиите от нея.


За мен университета винаги е бил място за развиване преди всичко и от изключителна важност на самостоятелно, гъвкаво и свободно мислене в среда най-близо до тази на действителния живот. Университетът е голямата, последна репетиция преди вливането в живота. Знания и умения, човек може да придобие по най-разнообразни начини, но подготовката за практическото стълкновение със съществуването и формирането на индивидуалността са много по-ценни.

Ако гледаме локално, мисля че Нов български университет е най-напредничавия ни и в това, както и в много други отношения университет.

 

  • Любим преподавател, кой е най-добрият съвет, който получихте от него?

 

Много важен въпрос и за радост не мога да отговоря еднозначно, мога да изредя редица имена. В определени моменти различни преподаватели са имали опреден превес като „любимци“, но красотата на живота е именно в неговата промяна и непрестанно движение.

Дори да фиксирам едно име сега то ще отговаря отново единствено на момента. Част от значимите за мен наставници през годините са проф. д-р Ирина Генова, гл. ас. д-р Владимир Димитров, преп. Стоян Манчев. Други вече не са част от екипа на Нов български университет, но със сигурност са незабравими за студентите и колегите си като доц. др. Ружа Маринска, преп. Ива Владимирова и други. Техните лекции и занятия винаги са били интригуващи и допринасящи, а самите те съзидателни личности и хора, които не остават студентите индиферентни.
Силно вярвам, че не по-малко важна роля имат и не толкова любимите преподаватели. Със сигурност всички сме имали или имаме необходимост от примери и за това какви искаме да бъдем и как да постъпваме, както и какви не искаме. Тръгвайки в тази посока, смятам че най-добрия съвет, не е съвет, а позитивният и конструктивен, добър личен пример.

 

  • Интереси – хоби:

 

Както споменах изпълнена с неизчерпаема енергия и ентусиазъм, винаги при малко свободно време експериментирам и упражнявам нещо ново или пък се отдавам на изостанало любимо занимание.
Обичам пътуването и дългите разходки… сред природата, из тесните улички на градовете, между творбите в музеите и галериите. Обичам планината и преходите. Фотографията. Танците, през годините изпробвах различни стилове и видове индивидуални, групови, с партньор, всичко от народни танци до раз-два, ча-ча-ча. Стречинг, плуване, тенис на корт. Последните години съм на маратонска вълна.

В полетата на ума преди университета, основно в тийнейджърските си години, пишех разкази и поезия, спорадично в периоди и след това. Литературата си остана голямо мое влечение. Втората ми специалност по време на бакалавърското обучение бе „Сценичен дизайн“ и естествено театърът е друга моя слабост.

Много обичам също да готвя, да експериментирам и опитвам нови неща. Изобщо вярвам, че човек постоянно трябва да опитва и научава нови и нови неща, при мен е и необходимост.

 

  • Какво е Вашето послание към настоящи и бъдещи студенти на НБУ?

 

Мотото на Нов български университет е „Ne Varietatem Timeamus“ /Да не се боим от разнообразието/, което вероятно е едно от най-важните неща, които е хубаво човек да научи и колкото по-рано го научи, толкова по-добре. Вместо послание им пожелавам, да не се боят от разнообразието, да го търсят и да градят полезни навици.

 

   Проследете и харесайте интервюто и в социалните ни мрежи - Фейсбук и LinkedIn!