Юни - Боряна Вътова

thumbnail-4_1050x399_crop_478b24840a

Боряна Вътова

 

 

  • Моите професионални предизвикателства:

 

Уместно е множественото число във въпроса – много са.

Първото ми професионално предизвикателство в сферата на модния дизайн беше плюшено мече. Не искаше скъп тоалет, но беше скъп спомен на влиятелен човек. Ще започна по-отдалеч.

 

През 2007 г. заминах на бригада в Америка без да се хваля с перфектен английски, но улових мига. Започнах работа в бензиностанция и практикувах езика като заговарях на касата всеки за всичко - от времето до семейството. Тогава я видях за първи път. Впечатли ме с външността си, с начина, по който привличаше вниманието към себе си, дори с ретро Мерцедеса, от който слезе. Първата ѝ реплика беше „Днес трябва да съм на първа страница в Boston Herald”. Познай. Отворих и беше тя – моделиер-дизайнерът на семейство Кенеди или позната още като собственичката на шивашко ателие за поправки, обслужвало Опра Уинфри, Ролинг Стоунс и още куп световни звезди.

 

Грейнах. Казах ѝ, че това е мечтата ми - искам да се занимавам с моден дизайн. Изобщо не се замисли и ме покани на интервю на следващия ден. Първата задача, която ми даде, беше плюшеното мече. Разкъсаното плюшено мече, което трябваше да зашия. Впоследствие разбрах, че това е любимото мече на Тед Кенеди, а първата ми мисъл беше „Защо шия старата играчка на американския сенатор?“. Оказа, че е скъп спомен от детството.

 

Второто ми запомнящо се професионално предизвикателство ме „срещна“ в България, но ми отвори света. Бях поканена от една от преподавателките в НБУ да участвам в ревю в „Шератон“. Там имах късмета работата ми да бъде забелязана от директора на „Академия Дел Лусо“ в София. Това е италианска фирма, академия за дизайн. Поканиха ме да работя за тях и по-точно да преподавам в софийския им франчайз. Приех за период от две години, но окото ми все търсеше модата по друг начин и извън вкъщи. Кандидатствах за стаж в Хайделберг, Германия, при немски авангард дизайнер. Бях 4 месеца там, завързах много приятелства, живях в къщата на един от фотографите за списание Playboy и списание Penthouse.

 

След тези щури 4 месеца отново ме потърсиха от “Акедемия Дел Лусо”. С предложение, което не можах да откажа и което промени живота ми. Имах 5 часа да поставя условията си и да замина за Нигерия възможно най-скоро, където да продължа да преподавам. Можех да избирам между Нигерия и Египет. И, както се досещате, избрах може би най-малко опасното в размирни условия и за двете държави. Заминах след специализация и серия от изпити в Италия, където трябваше да се уверят, че съм подходящият човек. Мисля, че успях.

 

От година живея в свят, който няма нищо общо с Европа. В Нигерия са различни, мотивирани, топли. Културата им е много интересна, на моменти се потапях в нея – обличах се като тях, правех си косата като тях, учих реплики на нигерийски, за да бъда част от тях. Чувствах, че съм.

 

Там обаче нямам свободата, която не оценяваме тук… Един от собствениците на „Академия Дел Лусо“ в Нигерия е сенаторът на страната - четвъртият най-властен мъж в Нигерия, изключително голяма респектираща фигура. Това ми даде много, но и ми взе много. Нямах право да напускам хотела, в който живеех. Движех се с охрана непрекъснато. Нямах социален живот, но изградих друга форма на такъв. Наблюдавах. Гледах непрекъснато как реагират в дадени ситуации, жестовете им са различни, мимиките. Те са много цветни, искрящи, беше ми трудно да им преподавам Европейска мода, на която трябваше да ги уча, защото за тях тя е много бедна, безлична.

 

В момента съм директор на Департамент Дизайн. Вече контролирам процеса, преподавам част от по-трудната материя и всеки ден благодаря на плюшеното мече.

  • Какво ме кара да ставам сутрин?

Знаете ли какво е ikigai (от японски)? Това ме кара да ставам сутрин. Моят смисъл на живот. Аз имам смисъл и той е да се развивам непрекъснато и да изпитвам удоволствие от живота. Например днес станах сутринта, разходих кучето си и това ме направи щастлива. 

 

  • Моето удовлетворение от работата ми?

… е оставянето на следи. Преподавателската професия ме срещна, не съм я търсила, но ми показа, че изпитвам удовлетворение от това да гледам как някой се развива. И аз съм виновна за това. Защото му оставям нещо, оставям му следа.

 

  • Съществува ли формула за успех и каква е тя?

Да. Не спирай. Развивай се. Всеки ден се учи. Вярвай в себе си и се заобиколи от хора, които вярват в теб.

Хазяинът, при когото живеех в Германия, почти не вижда. Всеки ден неговото зрение отслабва. И всеки негов ден трябва да е пълноценен. Ходи по-скъпи ресторанти, харчи пари за изкуство и казва: „Може би утре няма да виждам нищо, значи сега е моментът да видя всичко.“ Това е формулата за успех.

 

  • Каква е ролята и мястото на НБУ в професионалната Ви кариера?

НБУ присъства във всяка част, която ме изгражда. Която оформя сегашното ми, смея да кажа, професионално развито Аз. Получих много голяма подкрепа от преподавателите. Бях полуфиналист на международния конкурс Mittelmoda. Имаше по един финалист от TOП 10 университети за дизайн в световен мащаб. Преподавателите ми бяха толкова щастливи и горди, че дойдоха в Италия за кураж. Това е тяхно решение и то е извън студентското. Извън това да предадеш урока и да приключиш часа си. Това е човешко и същевременно достойно – да подкрепиш хората, в чието развитие имаш пръст. И то не само с думи, а с многократни действия. Благодаря!

 

Вторият ярък случай, в който получих безрезервна подкрепа беше, когато ме избраха да бъда дизайнер на роклята на Поли Генова за Евровизия, когато тя откри конкурса. Тогава преподавателите ми се обаждаха и настояваха да ми помогнат по което и да е време, ако имам въпроси. Предоставиха ми достъп до базата на Нов Български университет, за да мога да работя спокойно, с всичко на разположение. Тук е моментът да благодаря на Татяна Георгиева, Николай Пачев, Кристина Савова, Дарина Манченко, Дора Момекова, Веселин Йорданов, Яна Дворецка, Нина Чолакова, Елена Тодорова, Незабравка Недялкова, Емилия Панайотова

 

  • Интереси, хоби:

 Аз съм дизайнер. Модата е моето хоби.

Истината е, че всичко извън нея ми омръзва бързо. Искам да се развивам непрекъснато, искам да „тичам“ след новостите, не ми се изостава. Ето сега например ходя на плуване. Вечерите си в Нигерия прекарвах около басейна. Сега започнах по-активно и в басейна.

 

  • Какво е Вашето послание към настоящите и бъдещите студенти на НБУ?

Продължавайте да мечтаете. Граници за идеите няма. И както и да звучи – търпете. За да стигнеш желаната цел, трябва да стиснеш зъби, да се лишиш – от сън, социален живот, пари понякога, но времето се отплаща. Опитът се отплаща.

 

 

 Проследете и харесайте интервюто и в социалните ни мрежи - Фейсбук и LinkedIn!