отпечатай

Почетни професори на Нов български университет

Нов български университет удостоява със званието "Почетен професор на Нов български университет" значими личности, допринесли за науката, културата, преподавателската дейност в Нов български университет.

 

Проф. Робърт ЙЪНГ

На 21 август 1999 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за принос в преподаването на психоанализа в Нов български университет и за развитието на програма “Психология”. По време на церемонията проф. Йънг произнася академичното слово “Какво може да предложи психоанализата на новите демокрации”. Р. Йънг е професор в Център за психоаналитични изследвания - Шефийлд, Англия. Той има частна психотерапевтична практика, преподава в различни обучителни програми в Англия и в чужбина и е член на Линкълн Център и Института по психотерапия и Института по психотерапия и социални изследвания. Изучавал е философия в Университета в Йейл и в продължение на много години е преподавал история на биологичните науки и науките за човека в Университета в Кеймбридж. Член и наставник е на дипломанти в Кингз Колидж. Впоследствие работи в културната политика и прави серия документални предавания – “Изпитанието: науката в обществото”. Основател е на издателство “Фрий Асосиейшън Букс” и в продължение на десет години е негов управителен директор. Редактор е на списанията “Свободни асоциации” и “Науката като култура”, автор е на книгите “Ум, мозък и приспособяване” (Оксфорд, 1970, 1990) и “Метафората на Дарвин: мястото на природата във Викторианската култура” (Кеймбридж, 1985).

 
Проф. Райна МИХАЙЛОВА

На 20 април 2000 г. удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за дългогодишна творческа и педагогическа дейност в програмите на департамент “Музика”. По време на церемонията учениците на Райна Михайлова представят концерт. Райна Михайлова дебютира на сцената на Софийската опера на 17 декември 1943 година в ролята на Марженка от операта “Продадена Невеста” от Сметана. Скоро след това е назначена за солистка и бързо натрупва солиден сопранов репертоар. Запомнящи се са нейните роли на Мими от “Бохеми” на Пучини, Виолета от “Травиата” на Верди, Неда в “Палячи” на Леонкавало, Графинята от “Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Памина от “Вълшебната флейта”, както и няколко ярки образа в руски опери: Оксана в “Черевички” на Чайковски, Антонида в “Иван Сусанин” на Глинка, Марфа в “Царска годеница” на Римски-Корсаков. Проф. Райна Михайлова е един от основателите на департамент “Музикално-сценични изкуства” на Нов български университет.

 
Проф. Серафим СЕРАФИМОВ

На 21 януари 2000 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за постижения в областта на дизайна и художествената култура, за многостранна и ползотворна работа в програмите на департамент "Пластични изкуства". Проф. Серафимов е защитил аспирантура в Берлинската художествена академия и доцентура в Академията за изкуство и дизайн “Burg - Ciebichenstein” - Хале. От 1965 г. се реализира в педагогическата област. Работи като асистент, доцент и гост-професор в Академията за изкуство и дизайн “Burg - Ciebichenstein” в Германия и като доцент и професор в Националната художествена академия - София. Награждаван е с орден “Кирил и Методий” I степен и “Червено знаме на труда”, както и с награда за постижения в изкуството “Cutes Dezidn”, Германия. Проф. Серафимов е един от основателите на департамент “Пластични изкуства” в НБУ, в който работи като преподавател.

 
Проф. Райна КАБАИВАНСКА

През 14 ноември 2000 г. удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за принос към световната музикална култура и развитието на Нов български университет. Райна Кабаиванска е световно значима оперна актриса. Дебютира в "Мантията" от Пучини в оперния театър на град Верчели (Италия) през 1959 г. През 1961 г. дебютира в Ла Скала с операта "Беатриче ди Тенда". Коронните й роли са Тоска, Мадам Бътерфлай, Адриана Лекувриор, Манон Леско. Носител е на престижни световни награди - "Лоренцо Великолепния" - награда на Академията на изкуствата (Медичи, Флоренция - 1990), "Монтеверди" (1980), "Джакомо Пучини" (1978), "Илика" (1979), орден “Стара планина”, "Един живот, посветен на музиката" - за 2000 година. Провежда постоянни майсторски класове в Нов български университет, в музикалната академия в Модена и в Академия Киджана в Сиена. Израз на благородството и грижата за оперното изкуство е създаването на фонд “Райна Кабаиванска” в Нов български университет, предназначен за национални и международни стипендии за обучение по оперно пеене. 

 
Проф. Милчо ЛЕВИЕВ

На 10 май 1999 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за заслуги към департамент "Музикално-сценични изкуства" на НБУ и във връзка с неговата 60-годишнина. Милчо Левиев завършва Българската държавна консерватория - майсторския клас по композиция при проф. Панчо Владигеров. Диригент на Биг бенда на Българското радио (1962-1966), композитор и пианист на квартета "Джаз фокус'65" (1965-1970). През 1970 г. приема поканата на популярния с авангардните си търсения тромпетист Дюк Елис и става пианист и аранжор в неговия Биг бенд в Лос Анжелис. Автор е на многобройни композиции - симфонична, камерна музика, джаз аранжименти. Написал е музиката към филмите "Горещо пладне", "Понеделник сутрин", "Отклонение", "Писмо до Америка". Сред най-известните му творби са "Зелената къща", "Орфей", "Сладка питка", "Нестинари", "Балкански каубои". Сред наградите му са орден "Стара планина" (1997), "Dramalogue" (1987), номиниран е и за наградите "Грами". Води майсторски клас в Нов български университет.

 
Проф. Боримир КРЪСТЕВ

На 21 януари 2000 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за принос в утвърждаването и укрепването на Центъра за чужди езици като негов дългогодишен директор. Проф. Кръстев е сред най-значимите приподаватели в областта на съпоставителното езикознание, стилистиката, реториката, езиковата култура. Носител е на орден “Св. Св. Кирил и Методий” ІІ степен, както и на ордена на Правителството на Република Франция “Офицер на академичните палми” – за преподаването му във френските университети в Страсбург и в Екс-ан-Прованс. Сред публикациите му са “Умалителността в българския език”(1976), “Икономията в българския език” (1981), “Морфологията на българския език в 187 типови таблици”(1984), “Граматика на комуникацията” (1991), “Граматика за всички” (1993), “Наръчник за културен говор” (1995), “Популярна реторика”(2005) и много други.

 
Проф. Васил ДИМИТРОВ

На 20 ноември 2000 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостен принос към Нов български университет и специални заслуги в направление "Психологически театър" в програмите на департамент “Театър”. Тържествената церемония по удостояването се провежда в Камерната зала на Държавен сатиричен театър “Алеко Константинов” след дебют на актьора в представлението “Гълъбът”. Васил Димитров завършва актьорско майсторство през 1958 г. във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" в класа на проф. д-р Кръстю Мирски. Три сезона работи в Бургаския театър. Пет сезона работи в Младежкия театър в София. Следват 30 сезона в Нов драматичен театър "Сълза и смях", където работи от основаването на театъра през 1966 г. За ролята на Креон в “Антигона” на Жан Ануи е награден на фестивала за камерни форми във Враца. Играе в постановки на Димитрина Гюрова, Павел Павлов, Красимир Спасов. С режисьора Младен Киселов работи върху "Жена за Толстой" и "Трамвай Желание". Участва в много театрални и телевизионни спектакли, филми и сериали като "Сами сред вълци", "Нощем с белите коне", "Изпити по никое време”, "Резерват", "Чуй петела", "Най-добрият човек, когото познавам". Носител е на наградите - “Аскеер – ‘99” за ролята на Чебутикин в “Три сестри”, “Аскеер, 2001”, награда за мъжка роля със спектакъла “Гълъбът” на Фестивала на камерни театрални форми, 2001 г. Преподава в програмата “Актьорско майсторство за психологически театър” на Нов български университет.

 
Проф. Антони СЛАВИНСКИ

На 29 ноември 2000 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостен принос към Нов български университет и специални заслуги към департамент “Телекомуникации”. Проф. Славински произнася академична лекция "Предизвикателствата на информационното общество и нашата готовност за тях". Антони Славински е Член на Върховния съвет и Централното бюро на Демократическата партия - Народен съюз. От 1999-2001 г. е министър на транспорта и съобщенията. От 14 март 1994 г. е член на Настоятелството на НБУ. Работи като Председател на Координационния съвет по проблемите на информационното общество към Министерския съвет, Председател на работната група за приватизация на БТК - ЕАД към Министерския съвет, Член на Съвета за развитие на инфраструктурата към Министерския съвет, Член на Съвета за структурната реформа към Министерския съвет, Член на Настоятелството на AFCEA, секция "София", съпредседател на смесените междуправителствени комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество с Азербайджан, Албания, Армения, Румъния, Иран, Македония, Грузия. Проф. Славински е ръководител на департамент “Телекомуникации” и преподавател в Нов български университет.

 
Проф. Александър ДЖЕРОВ

На 3 април 2001 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за  принос в развитието на НБУ и утвърждаване на департамент "Право" на научното поприще. Проф. Джеров произнася академична лекция на тема “Законодателните промени в областта на вещното право”. Александър Джеров е сред най-добрите юристи в областта на вещното право. Избран е за депутат в 7-ото Велико народно събрание  с листата на Съюза на демократичните сили. Работи като председател на Законадателната комисия. Избран е за депутат в 36-тото обикновено Народно събрание; председател на парламентарната Законодателна комисия.  Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание от листата на Народен съюз, а от януари 1999 г. - зам.-председател на 38-ото Народно събрание на ротационен принцип.  Член на Радикалдемократическата партия от нейното основаване. От 1994 г. е професор от Специализирания научен съвет по правни науки. Автор на повече от 50 научни публикации и една монография.

 
Проф. Иванка АПОСТОЛОВА

На 20 декември 2001 г. удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостен принос към НБУ и утвърждаването му като съвременна образователна институция, за дейността й като учен, преподавател и изследовател.
Проф. Апостолова произнася академична лекция на тема "Философия на науката и психоанализата – Паули и Юнг". В периода 1995-2002 г. проф. Апостолова е Ректор на НБУ. От 20 май 2002 г. е член на Настоятелството на НБУ и преподавател по философия в Нов български университет. Проф. Апостолова е работила като директор на Центъра по философия на образованието, Научен секретар на Единния център по философия и социология, Декан на Философския факултет в СУ “Кл. Охридски”, Ректор на Бургаски свободен университет, Ръководител на катедра по философия в СУ “Кл. Охридски”. Сред публикациите й са книгите “Между физиката и философията” (1969), “Стил на мислене” (1971), “Хуманизация на науката” (1975), “Физиците пред аксиологически проблеми” (1985), “Философски предпоставки и научна общност” (1991). Участвала е с доклади в шест Световни конгреса по философия.

 
Проф. Иван ВЕСЕЛИНОВ

На 24 март 2003 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за заслуги към НБУ и българското анимационно кино. Проф. Веселинов представи творчеството си с анимационните филми - “Куче марка”, “Ръчичка-ръкавичка”, “История с вълк” и “Камуфлаж”. Филмите му са спечелили множество международни награди. Във филмографията му сред най-новите работи са филмът “Манон Леско”, серия от филма "Орвил и Къдълс" за ВВС Лондон, съвместен филм с Въло Радев за ЕКСПО "Цекуба" – Япония, серия от “Православен календар”, филмите “Кучешка история”, “Камуфлаж”, “История с вълк”, “Опит за цъфтене”, “Малка пластелинова пиеса”, “Успоредни прави”, “Нека винаги има хвърчила”. През 70-те години прави филмите – “Патенцето и елхичката”, “Ръчичка-ръкавичка”, “Игра на гравитация”, “Ей ръчички, ей ги две”, “Звездата”, “Чудното захарно петле”, “Най-черната мишка”, “Песен от глухарчета” и др. В началото на творческата му кариера стоят филми като “Петьо - черният пират”, “Какъв да стана?”, “Случаят Дон Кихот”. Реализирал е изложби във Франция, Австрия, Алжир, Италия, Турция, България. Илюстратор на редица книги, автор на плакати и карикатури в българския и чуждия печат. Носител на Първа награда на Национална изложба на карикатурата (1996), Награда на името на Илия Бешков на СБХ за сатирична графика и карикатура (1988), Награда на кмета на гр. Алжир за карикатура (1983), Почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерство на културата (1997), ордени "Кирил и Методий" - II ст. и I ст. 1972 г. и мн. др. От 1997 г. преподава анимационна режисура в Нов български университет.

 
Проф. София ШИШМАНОВА

На 24 март 2003 г. удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за научна и преподавателска дейност и за принос в областта на телевизионната техника и апаратура. Проф. Шишманова произнася академична лекция "Мислене в дигитална среда" и представя студентския филм “Гора зелена” на студента Димитър Славчев от програма “Графичен дизайн”. Професионалната реализация на проф. Шишманова преминава през Българска национална телевизия и Комитета за телевизия и радио - Лаборатория за техническо развитие и внедряване на нови средства, през преподаването и рецензирането на редица програми и курсове, свързани с арттехниката, телевизията и киното. Сред многобройните й научни публикации са книгите “Основи на телевизията” – 1986 г., “Телевизионна техника и технология” – 1992 г., “Цифрови камери”, 2002 г. Създател е на учебния филм “Принципи на цветната телевизия”. Участва в международния проект на Министерство на образованието и науката - “Изграждане на Национален технологичен информационен разпространителски център (НТИРЦ)”. Носител на наградите Сребърен орден на труда – 1972 г., Награда на НТС за активно участие в дейността на съюза – 1970 г., Награда на НТС за изграждане на техническа база на БНТ – 1969 г. Сред най-новите й членства е това към експертната група “Мултимедийни технологии” към МОН. От 1994 г. преподава в Нов български университет. 

 
Проф. Цветана МАНЕВА

На 30 март 2003 г. удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостна творческа и преподавателска дейност в програмите на департамент “Театър” и за принос към развитието на съвременните обучителни методи в НБУ. Официалната церемония се провежда в Театър 199 след спектакъла “Монолози за вагината” от Ева Енслър. Сред големите филми, в които играе проф. Манева, са “Нощем по покривите”, “Ян Бибиян”, “Търси се съпруг за мама”, “Не се сърди, човече”, “Опасен чар”, “Пътят към София”, “Войната на таралежите”, “Милост за живите”, “Дами канят”, “Сватбите на Йоан Асен”. Сред ролите й са – Албена на Йовков, Шекспировата Жулиета, Султана от “Железният светилник". Актрисата Цветана Манева е носител на престижни национални и международни награди, сред които орден “Стара планина” за цялостен принос, награда на Съюза на артистите “Икар” – за цялостен принос, награда “Златна ракла” – за най-добра женска роля, награда за цялостно творчество от фестивала “Златната роза” и мн. др. Цветана Манева е преподавател в програма “Актьорско майсторство за психологически театър” на НБУ.

 
Проф. Александър ФОЛ

На 21 май 2003 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостната творческа и преподавателска дейност в програмите на департамент “Средиземноморски и Източни изследвания” и за принос към развитието на науките за древността в НБУ. Произнася академична лекция на тема "Човекът във видовете време и пространства". Проф. Фол е реализирал богата изследователска дейност в областта на античната и българската култура, в областта на старата история и тракологията. Има над 40 години преподавателска дейност. Основател е на Института по тракология при БАН и е бил негов директор от 1972 г. до 1992 г. Чел е лекции в Англия, Германия, Франция, Холандия, Швеция и Япония. Бил е министър на просветата и зам.-министър на културата. Носител е на орден "Стара планина” - I ст. и на Орден за изкуство и наука на Франция.

 
Проф. Димитър ХРИСТОВ

На 22 май 2003 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за  заслуги към департамент “Музика” и изключително активната творческа и педагогическа дейност в Нов български университет. Произнася академична лекция на тема "Музиката около нас – една нова същност". Издател на списание “Музика. Вчера. Днес” и главен редактор на научното списание “Българско музикознание”. Композитор на оперите “Игра” и “Златната рибка”. Сред научните му публикации и композиции са: Два цикъла по Пенчо Славейков, Цикъл Вапцаров, Цикъл Яворов, Размишления на едно самотно Виолончело, Виолончелото напуска дясната ръка на пианото, “Януари” за 4-ма изпълнители на ударни инструменти, които свирят и четат текстове на Радичков, Шествия почти без диригент, както и на “Книга за хор”, “Композиционни идеи върху фугите на “Добре темперирано пиано” от Йохан Себастиан Бах”, “Хипотези за полифоничния строеж”, “Към теоретичните основи на мелодиката”, “Двугласните инвенции на Й. С. Бах”, “Категориите Изток и Запад в търсене на собствено значение в музиката и образованието”, “Педагогът като артист в самотата…”. Инициира международните проекти “Световна история на музиката”, “Световна координация на дипломите в музиката”. Най-новата му награда е от Международната академия на изкуствата в Париж. Основател на “Международно ателие на композиторите”, член на фондация “Франк Калауей” в Австралия, член на борда на Световния библиографски институт в САЩ, кореспондент за България на Световния репертоар за музикознание в САЩ, член на Президиума на ВАК. 
 
 
Проф. Людмил МАВЛОВ

На 3 юни 2003 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостна творческа и преподавателска дейност в програмите на департамент “Когнитивна наука и психология” и за приноса към развитието на съвременните обучителни методи в НБУ. Произнася академична лекция на тема "Език и интелигентност". Проф. Мавлов е специализирал и работил в областта на неврологията и психиатрията в Карловия университет в Прага, в Неврологично отделение на Окръжната болница във Варна, в Неврологичното отделение на Транспортна болница в София, в Неврологичната клиника на Университетската болница “Александровска” при Висш медицински институт в София, в Университетската болница “Салпетриер” в Париж и т.н. Кариерата му преминава и като научен сътрудник по неврология в Института за изучаване на мозъка при БАН, Лабораторията по невропсихология в Института за изучаване на мозъка при БАН. Член е на Комисията по философски, психологически и педагогически науки към ВАК, Комисията по медицински науки към ВАК. Проф. Мавлов е Председател на Специализирания научен съвет по неврология и психиатрия към ВАК и Консултант по неврология на Министерството на здравеопазването, както и Член на Съвета на Централно- и Източноевропейския институт по когнитивна наука и мн. др. Работил е като главен редактор на “Neurologia Balkanica”, член на редколегията на “Българско психологично списание” и на списание “Специална педагогика”.



Проф. Боряна ПИРЬОВА

На 3 юни 2003 г. удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостна творческа и преподавателска дейност в програмите на департамент “Когнитивна наука и психология” и за принос в развитието на съвременните обучителни методи в НБУ. Произнася академична лекция на тема "Мозък, разум и емоции". Проф. Боряна Пирьова е физиолог и невробиолог с богат преподавателски, научноизследователски и експертен принос за университетското образование в България. Работила е в Катедрата по физиология на Медицинския университет в София. Автор е на редица специализирани изследвания в областта на психологията, невробиологията и езиковите функции, сред които и изданията “Функции на бъбрека”, “Биологична психология” и “Поведенческа медицина” и екипните изследвания “Бъбрек и телесни течности», “Физиологича регулация на основни жизнени процеси”, “Физиология на движенията и физическата работа”, “Анатомия и физиология на човека”. Членува в Специализирания научен съвет по физиология, фармакология и патофизиология, в Научния експертен съвет по медицина към Националния фонд за научни изследвания при МОН, председателства Комисията за биологични и медикобиологични науки при ВАК и др. 

 
Проф. Джон ДИЙЛИ

На 2 юни 2005 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за принос в областта на семиотиката и философията и развитието на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ. Проф. Дийли произнася академична лекция на тема “Идеята за университета”. Проф. Дийли е преподавал в редица университети, между които Университетът “Св. Томас", Хюстън, САЩ, Университетът в Хелзинки, Университетът в Мексико сити, Университетът в Бело Оризонте – Бразилия, Университет в Блумингтън, Индиана. През пролетта на 2005 г. проф. Дийли е гост професор в НБУ по програма Фулбрайт. Два пъти е носител на наградата за най-добро есе “Моутон”, печелил е първа награда за изследователска работа на факултета Стейн, Университета Saint Thomas, Хюстън (2003), избиран е за вицепрезидент през 1999 г. и за президент през 2001 г. на Семиотичната общност в САЩ, Вицепрезидент е на Международната асоциация за семиотични изследвания. Издал е 13 монографии и 2 учебни издания, редактор е на редица изследвания.

 
Проф.  Рандал БЕЙКЪР

На 18 октомври 2005 г. удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за принос към Център по публична администрация и развитието на Нов български университет. Проф. Бейкър произнася академична лекция “Нуждата от либерално образование”. Проф. Бейкър е учен и общественик, който преподава като гост-лектор в повече от 60 университета по целия свят в бакалавърски и магистърски програми, свързани с областите екология, международни отношения, външна политика и мениджмънт. Член е на Амнести интернешънъл, Ротари интернешънъл, Международния институт по административни науки. От 1969 г. преподава "Екология и изследване на развитието" в Университета в Норич (Великобритания), а в периода 1975-1978 е Декан на Училището по науки за развитието на същия университет. През 1977 г. става Президент на Норфолкския клон на Географската асоциация. Работи в Учредителния комитет на създадения по инициатива на американския президент Американски университет в Русия, консултант на много магистърски програми в Канада, Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Македония, основно в областта на публичната администрация. От 1985 г. е директор на Международните програми и преподавател в Училището по обществени науки и опазване на околната среда в Университета на щата Индиана (САЩ). Основен консултант на магистърските програми по Публична администрация и Бизнес администрация в Нов български университет, помага и в създаването на магистърските програми по Когнитивна наука и Клинична и социална работа.



Д-р Николай СEРДЕВ, д.м.

На 24 октомври 2006 г. удостоен със званието “Почетен професор на Нов български университет” за цялостен принос към Нов български университет и като създател на програмата “Естетична хирургия и медицина” към Центъра за продължаващо обучение на НБУ. Д-р Сердев произнася академично слово на тема “Авторски мини-инвазивни методи – приноси в естетичната хирургия”. Д-р Сердев е хирург с практически и изследователски принос в областта на естетичната козметична хирургия. От 1993 г. е председател на Българското дружество по естетична хирургия и медицина и ръководител на Медицински център по естетична хирургия и медицина. От 2006 г. е Национален консултант по естетична козметична хирургия. От 1998 до 2000 г. и от 2002 до 2004 г. е президент на Балканската академия по козметична хирургия, а понастоящем е Председател на борда й. Д-р Сердев е почетен професор на Източно-азиатската академия от 2005 г., член на редакционния съвет на 3 международни специализирани научни списания за козметична хирургия и медицина, издавани в САЩ, Испания и онлайн. Член е на Борда на Международната и Европейската академия по козметична хирургия, член на борда на попечителите и член на международната изпитна комисия към Международния борд по козметична хирургия. Носител е на редица почетни звания: Почетен член на Австралийската, Южно-Американската, Френската и Румънската академии по козметична хирургия, на награда за „Превъзходство и всеотдайност в естетичната хирургия”, световен лидер в козметичната хирургия, сред 100-те най-добри козметични хирурзи на хилядолетието. Носител е на медали “Най-добри козметични хирурзи в Европа” и “Екселенция”.



Проф. Крикор АЗАРЯН
 
На 7 декември 2006 г. удостоен със званието “Почетен професор на Нов български университет” за цялостен принос към програма “Театър” на НБУ. Церемонията се състоя след постановката “Дванайста нощ” в Младежки театър “Николай Бинев”. Проф. Азарян е изтъкнат театрален режисьор и педагог. Режисирал е осемдесет спектакъла, сред които “Бая си на бълхите” на Б. Папазов, “Блудство и война – война и блудство” по “Троил и Кресида” на Шекспир, “Хенрих ІV” на Пирандело, “Вишнева градина” на А. П. Чехов, “Крал Лир” на Шекспир. Проф. Азарян е режисьор в Театър “Българска армия”, работил е в ДТ “София”, Държавен сатиричен театър “Алеко Константинов”, Народен театър “Иван Вазов” и в Драматичен театър – Пловдив. Носител е на редица престижни награди за режисура от национални прегледи, сред които три първи награди за “Януари” на Йордан Радичков в Драматичен театър – Пазарджик, “Опит за летене” на Йордан Радичков в Драматичен театър – Перник и други. Гостувал е като режисьор в Театър “На Воли” - Варшава, Югославски драмски театър – Белград, Театър на съвременната пиеса – Москва, Народен театър – Битоля, както и в Германия, Полша, Русия, Грузия и Македония. Проф. Азарян е режисьор на игралния филм “Всички или никой” по Йордан Радичков.



Проф. Мария ПОПОВА
 
На 21 май 2007 година удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостния й принос към Нов български университет и като основател на Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания, на Международната ранноесенна школа по семиотика и магистърска и докторска програма по семиотика. Професор Попова е председател на Българско семиотично дружество от 2000 г., член на изпълнителния комитет на Балканската асоциация за семиотични изследвания и член на изпълнителния комитет на Международната асоциация за семиотични изследвания. От 1993 г. до 1996 г. е ръководител на департамент “Антропология” в НБУ, през 1993 г. е избрана за декан на Свободен факултет, от 1997 г. е декан на Бакалавърски факултет, а от 2000 г. директор на Център за продължаващо обучение. От 1995 г. е ръководител на Международната ранноесенна школа по семиотика, а през 1996 г. основава Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания, който ръководи до 2007 г.



Проф. Енчо ГЕРГАНОВ
 
На 29 май 2007 година удостоен със званието “Почетен професор на Нов български университет” за цялостен принос към университета и като основател на департамент “Когнитивна наука и психология” и на Центъра за оценяване.
Проф. Герганов работи в и за Нов български университет от самото му основаване - 1990 година. Автор е на програмата по Психология и участва в разработването на единствата в Югоизточна Европа магистърската програма по Когнитивна наука. В периода 1996 – 2002 година, основател е и ръководител на Центъра за оценяване на НБУ. През 2004 година е удостоен с наградата на Ректора за “Най-добър преподавател на годината”.
Изследователската му работа е съсредоточена върху проблемите на психометрията, психолингвистиката и паметта. Най-значимите му приноси са свързани с откриването на семантично кодиране в краткосрочната памет и структурата на перцептивно-когнитивното пространство за български гласни и съгласни. Освен това проф. Герганов има и съществени приноси в методологията на психологическите изследвания – по разработването на методи за измерване на личностови особености и нагласи. 



Проф. Екатерина МИХАЙЛОВА

На 6 ноември 2007 година удостоена със званието “Почетен професор на Нов български университет” за принос за развитието на теорията и практиката на парламентарната държава. Екатерина Михайлова произнася академично слово на тема “За и против парламентарната демокрация”.
Екатерина Михайлова завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1991 година е избрана за народен представител в ХХХVІ Народно събрание на Република България. Избирана е за народен представител и в ХХХVІІ, ХХХVІІІ и ХХХІХ Народно събрание на Република България. През 1992 е Заместник-председател, а през 1995 година - Председател на Обединен християндемократически център /ОХДЦ/. През 1997 е Заместник-председател на Съюза на демократичните сили и председател на ПГ на СДС. През 2001 година е Главен секретар и Председател на СДС, а също и Заместник-председател на ПС на ОДС и Заместник-председател на Комисията по правни въпроси. През 2004 година Екатерина Михайлова е Заместник-председател на Демократи за силна България. Член на Инициативния форум за учредяване на нова дясна партия. Председател на ПГ на ОДС. Напуска СДС и ОХДЦ. През 2005 година е избрана за народен представител от ДСБ в XL Народно събрание. Заместник-председател на Народното събрание, заместник-председател на ПГ на Демократи за силна България.
Екатерина Михайлова чете лекции в НБУ и ПУ "Паисий Хилендарски" "Парламентаризьм и правова държава в България" - теория и практика. Автор е на книгата "Парламентаризьм и правова държава в България".



Проф. Мариана ЕВСТАТИЕВА – БИОЛЧЕВА

На 9 ноември 2007 година удостоена със званието “Почетен професор на Нов български университет” за принос  в развитието на българското и европейско киноизкуство и като основател на магистърска програма “Филмово и телевизионно изкуство”. Произнася академично слово на тема “Почетен професор и почтен режисьор”. Мариана Евстатиева е филмов режисьор, едно от големите имена на българското кино. Завършва кинорежисура в държавната театрална и филмова школа в Лодз, в средата на имена като Анджей Вайда, Роман Полански, Кшищов Зануси. В своето творчество  изследва вътрешния свят на човека, моралните, психологически и обществени проблеми, анализира влиянието на социалното насилие и цивилизационните и политически промени върху морала на човешките ценности. Сред най-известните й заглавия са: “Тигърчето”, “Синята лампа”, “Мигове в кибритена кутийка”, “Похищение в жълто”, “Тайната на дяволското оръжие”, “Горе на черешата”, “Търси се съпруг за мама”, “Принцът и просякът”. Филмите на проф. Биолчева са носители на престижни национални и международни награди, сред които: Златен и сребърен Лъчено от Авелино – Италия, две сребърни награди от Московския кинофестивал, две награди от Фестивала на детския филм в Хихон – Испания, множество награди от фестивала за българско кино “Златна роза” – Варна. Последният й филм “Принцът и просякът” печели три международни награди в Санкт Петербург и Минск.



Проф. Милена МОЛЛОВА

На 28 май 2008 година удостоена със званието “Почетен професор на Нов български университет” за принос към развитието на пианистичната школа в България, създаването на първата в България програма “Изпълнителска докторантура по музика и като основател на международен Майсторски клас по свободна импровизация за инструменталисти и певци”. Като поздрав към Академичния съвет и гостите на церемонията проф. Милена Моллова изпълни Първа балада от Шопен. Проф. Милена Моллова  е концертиращ пианист и педагог с европейска и световна известност, носител на множество награди от най-престижни конкурси. Освен с активната концертна дейност тя е известна и като камерен изпълнител, осъществяващ световни и български премиери, много от които са посветени на нея. Непрекъснато води майсторски класове в България, Гърция, Германия, Италия, Южна Корея, Швейцария, Канада, САЩ. Повече от 55 години на сцена с огромно количество рецитали и концерти с оркестри в България, Европа, Япония, Куба, Индия, включващи произведения от всички епохи и композитори, свири под диригентството на световноизвестните Кондрашин, Акияма, Баумгартнер, Ципин, Карамендерес, големите български диригенти – проф. Саша Попов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Стефанов, Георги Димитров и др. Проф. Моллова развива активна обществена и благотворителна дейност, през годините е: председател за България на EPTA (European Piano Teachers Association), член на Президиума на Висшата атестационна комисия при МС, член на Съвета за музика при Министерство на културата, експерт към Център за изкуства “Сорос”, зам.-председател на дружество “Шопен” – България, член на Експертния съвет на фондация “Св. Св. Кирил и Методий”, учредител и председател на българската секция на организацията “Защита на децата” в България, и дарител на Фондация “П. Владигеров” – Шумен. Проф. Моллова е ръководител на департамент “Музика”.



Проф. Георги ДЮЛГЕРОВ

На 1 октомври 2010 година проф. Георги Дюлгеров е удостоен със званието “Почетен професор на Нов български университет” за големи постижения в областта на българското игрално кино и особени заслуги в преподаването по филмова режисура. В българското кино проф. Георги Дюлгеров притежава  най-престижните награди за кинорежисура , получени на международни и национални фестивали. Член е на Европейската филмова академия. Режисьор е на 14 игрални филми (сред които “Авантаж”, “Мера според мера”,  “Трампа”, “Изпит”, “Черната лястовица”, “Лейди Зи”),  десетки документални (сред които “За момичетата и тяхната Нешка Робева”, “Спомени за Океански риболов”). Всеки негов следващ филм е рисково навлизане в нова кинематографична територия – и по отношение на материала, и на самото разказване, и на жанровите модификации. Няколко поколения студенти на проф. Дюлгеров в момента са сред елита на българското кино. Със своята огромна филмова, социална и изкуствоведческа ерудиция,  проф. Дюлгеров има уникалния дар да запалва своите студенти, да разкрива техните таланти, да цени и развива индивидуалното във всеки способен млад режисьор или сценарист. За НБУ е чест, а за студентите - шанс и голяма привилегия проф. Георги Дюлгеров да бъде сред уважаваната група Почетни професори на университета.

                    

Проф. Михаил НЕДЕЛЧЕВ

На 11 ноември 2010 г. проф. Михаил Неделчев е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“, по който повод произнася академична лекция на тема „Апология на литературната история“. Основните интереси на проф. Неделчев са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Дебютира с публикация върху обществената дейност на д-р Кр. Кръстев в сп. „Литературна мисъл“ (1965).
Михаил Неделчев е автор на книги по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократически преход. Пише и върху проблемите на някои чужди литератури и култури (руска, полска, сръбска и хърватска, френска; автор на студии върху творчеството на Гюстав Флобер). Някои от изследванията му целят актуализиране на пренебрегнати, забравени или тенденциозно разглеждани в миналото автори. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през 70-80-те години на ХХ в.
Председател е на Сдружението на български писатели (от 2000 г.). Член е на Настоятелството на фондация „Ресурсен център“. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България.

Проф. Стойна ПОРОМАНСКА

На 16 юни 2011 година удостоена със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за основаването и утвърждаването на програма „Неоелинистика“. Стойна Пороманска е от основателите на специалността “Новогръцка филология” в различните й наименования и разновидности в СУ „Св. Кл. Охридски”, НБУ, ПУ „Паисий Хилендарски” и др., инициатор и организатор на множество научни проекти, сред които от огромно значение са двата конгреса на неоелинистите от балканските страни, изследовател на гръцките диалекти в България с признат и извън страната ни научен авторитет, автор на два учебника по новогръцки език, двигател на културния обмен с Гърция и не на последно място – човек със завидна творческа енергия и ценен преподавателски опит.
Член на Дружеството по новогръцка  диалектология – Атина,  Член на Аркадийската Академия - Гърция, Председател на Дружеството на неоелинистите на България “К. Паламас” (до 2005), Член на Сдружението на преводачите в България.

Проф. Марио ХОСЕН

На 19 април 2011 г.  удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за създаването на клас по цигулка и Академичен оркестър „Орфеус“ на университета. Виртуоз с впечатляващ стил,  майсторски съчетава класическия подход с филигранна романтична изразителност.  Работата му с бележити изпълнители и музикални педагози като Евгения-Мария Попова (България), Жерар Пуле (Париж), Руджеро Ричи (САЩ), Ифра Нийман (Лондон) му помага да вдъхнови студентите и да ги мотивира за всеотдайна работа. Марио Хосен е солист с международна репутация. Свирил е с оркестри, сред които Оркестър "Брукнер" - Линц, Orchestra da camera de La Scala di Milano, Софийската филхармония, English Chamber Orchestra, Президентският филхармоничен оркестър на Анкара, Wiener Soloist, камерният оркестър "Софийски солисти", Филхармонията на Будапеща, Дубровнишкият симфоничен оркестър, Оркестърът на Българското национално радио и др. 

Проф. Стефан МАТЕЕВ

На 31 май 2011 г. проф. Стефан Матеев е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за приноса му в програмите на департамент „Когнитивна наука и психология“. Проф. Матеев изнесе академична лекция на тема "Човешките грешки в ежедневието". Научните му интереси са в областта на психофизиката – в широкия и тесния смисъл на думата, неинвазивните изследвания на перцептивните и когнитивните способности. Психофизиката като вид описателна статистика, предназначена за извличане на информация и формулиране на психологически твърдения и изводи от специфичен вид данни, възприятие, човешко изпълнение, зрително възприятие на движение и движещи се обекти.
Участва в различни български и международни проекти за изследване на конструктивната памет –конструктивният характер на епизодичната памет, свързани с експерименти, демонстриращи наличието на паметови илюзии и изкривяване на паметта, включително смесване на епизоди (blending).  Чете лекции по обща психология (психофизика).

Проф. Людмил АНГЕЛОВ

На 28 юни 2011 г. удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за приноса му към музикалната култура на България и света. Като световно признат най-добър изпълнител на Шопен в сезон 2009-2010 пианистът свири интеграла Шопен (цикъл от 6 концерта с включени всички публикувани приживе произведения на Шопен, подредени в хронологичен ред по година на написването им) в България, Испания, Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ и така отбеляза годишнината от рождението му. Като радетел на българската клавирна музика през 2010 година Людмил Ангелов записва 5-те клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Считан е за един от най-добрите изпълнители на Николай Капустин, за когото реализира няколко световни премиери и записва компакт диск през 2010. Има записи за RСА, Gega New, France Classique, Pentatone, Danacord. Компакт дискът му с Ронда и Вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. Дискографията му включва записи на живо като Концерт за пиано №1 на Шостакович в съпровод на "Юръпиън Мастърс Оркестра" с диригент Нанси Гъм, издаден от RCA, и Концерт за пиано №1 на Чайковски в съпровод на Симфоничния оркестър на Монте Карло с диригент Лорънс Фостър, издание на France Classique. Печели престижни награди от международни конкурси: “Виртуози на клавирната музика” (Чехия, 1973), Сенигалия (Италия, 1976), “Фредерик Шопен” (Полша, 1985), Международен конкурс Палм Бийч (САЩ, 1990), Piano Masters (Монте Карло, 1994) и World Piano Masters Tour (Франция, 1997). Популярен е в цяла Европа, САЩ, Южна Америка и Азия. Свири с диригентите Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Фьодор Глушченко, Джордж Пехливанян, Жoзeп Понс, Педро Халфтер, Енрике Гарсия, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Владимир Гяуров, Росен Миланов, Найден Тодоров.

Проф. Стефан ДРАГОСТИНОВ

На 11 юли 2011 г. удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет за приноса му за основаване на клас по композиция и музикален анализ. Пише в различни жанрове симфонии и други оркестрови и камерно-инструментални произведения, хорова музика, вокални цикли, попмузика, балетна, филмова и театрална музика. Композиторският му cтил е ярък синтез между национална музикална традиция и съвременни композиторски технологии. От 1978 прилага в някои от композициите си метода на “контролираната политемпия”. Серията му от 5 произведения “Политемпи” за различни изпълнителски състави се изпълнява с помощта на апаратурата, наречена “фотополиметроном” (устройство, изобретено от Илия Кожухаров, указващо симултантно чрез светлинни сигнали промяната в темпата, ритмическата и пластовата амбивалентност). С тази поредица от произведения се представя на международни конкурси. Наградите утвърждават метода и фотополиметронома в редица европейски страни. Произведенията му се изпълняват на фестивали по цял свят ­ “Московска есен”, Летен музикален фестивал в Милано ­ Бергамо, “Варшавска есен”, В залите на “Болшой театър” ­ Мocквa, Центъра “Жорж Помпиду” ­ Париж и др.


Проф. Георги ФОТЕВ

На 21 септември 2011 г. удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за приноса му за изграждане и утвърждаване на Университета. На церемонията изнася академична лекция на тема „Диалогът като конститутивен принцип на социалния живот“. Между 1988 и 1989 година води лекции в Московския университет. От 1989 година е професор и заместник-директор на Института по социология към БАН. В периода 1990-1991 година става министър на науката и висшето образование. През 1992-2003 година е директор на Института по социология към БАН. От 2004 до 2006 е член на Управителния съвет на фондация „Демокрация“. Заместник-председател Борда на директорите на Американския университет в България от 2000 до 2003 г. Член на University Council of American University in Bulgaria от 2003 г. Член на Настоятелството на НБУ.
Чел е лекции в редица престижни чуждестранни университети. Проф. Фотев е автор на над 200 научни публикации, значителен брой от тях в чужбина. Има научни публикации в над 15 страни. Сенатът на Европейската академия на науките и изкуствата го избира за действителен член на академията през 1993 г. Членува и в други международни научни организации. Почетен гражданин на щата Оклахома (САЩ). Носител на годишна награда на БАН и на СУ „Св. Климент Охридски“ за книгата „Социална реалност и въображение”, Носител е на почетния знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски”, Носител е на наградата Distinguished Service Award of American University in Bulgaria, 2003 г., Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика за книгата „Дисциплинарна структура на социологията”, 2007 г.



Проф. Владимир МИХАЙЛОВ

На 21 септември 2011 г. проф. Владимир Михайлов е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за приноса си в основаването на департамент „Масови комуникации“ на Университета. Проф. Михайлов изследва и преподава история, теория и критика на аудиовизуалните средства за масова комуникация в Нов български университет, НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", Институт за изкуствознание на БАН. Основател на Департамента по масови комуникации при Нов български университет. Главен редактор на списание "Медиа свят". Автор е на книгите:  "Телевизията търси себе си" (1978), "Лицата на телевизионния журналист" (1981), "Телевизионният филм" (1983), "Телевизия днес" (1986), "Еманципираната забава" (1990), "Предизвикателството на аудиовизуалните комуникации" (1996), "Медийна рецепция" (1998), "Открита ли е телевизията?" (2003), „Записки по телевизията. Несполучливият културен модел” (2006), „Медиязнание” (2009).



Проф. Константин БОЯДЖИЕВ

На 28 септември 2011 г.удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за приноса му в създаването и утвърждаването на програма „Архитектура“.
Преподавател в ВСУ ”Л. Каравелов”, УАСГ, НБУ, Представител в постоянната комисия на Съвета на архитектите в Европа, Брюксел – образование и комуникации.
Научни интереси: от 1974 г. до 1987 г. приложни разработки за отделни видове сгради за общественото обслужване, проектиране, градоустройствени приложни разработки; от 1988 г. след драстичните промени във възлагането на държавни поръчки ориентация към историко-теоретични проучвания. Проф. Бояджиев участва в над 20 архитектурни национални конкурси с 6 откупени проекта, между които: за летище София в колектив с ръководител инж. Р. Младжов; за център на гр. Смолян (втори конкурс) в колектив с ръководител арх. Вл. Балкански; 3 конкурса за православни храмове в Смолян (откупен), Силистра, София (индивидуално); за центъра на гр. София (индивидуално); градоустройствени конкурси за гр. Пещера, Левски; студентски град в Благоевград (колектив); конкурс за детски съоръжения, 1978 (откупен, индивидуално); Член на Националния комитет Васил Левски от 2003 г.; член на българската група на ДОКОМОМО към ЮНЕСКО, Париж от 1994 г.; председател на секция "История, теория и критика", Съюз на архитектите в България от 1992 г.; председател на международното жури за архитектурни книги и списания, Световно триенале по архитектура "Интерарх" 2000, 2003 и 2006 г., София; председател на редколегията на сп. "Архитектура"; Член на редколегията на сп. "Арх и Арт"; член на редколегията на сп. “Паметници, реставрация, музеи”; гл. редактор на Енциклопедия А-Я, част "Архитектура и строителство", акад. изд. Проф. М. Дринов, Българска академия на науките; гл. редактор на тритомна енциклопедия; носител на два сребърни медала (най-високо отличие) от Национални прегледи на българската архитектура, 1992 г. и 1998 г.



Проф. Димитър ЙОНЧЕВ

На 24 януари 2012 г. проф. Димитър Йончев е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за приноса му в създаването и утвърждаването на програмите на департамент „Национална и международна сигурност“.  Преподавател във висшето образование от 1978 г.  досега, включително във Военната академия „Г. С. Раковски“, Академията на МВР и Нов български университет. Проф. Димитър Йончев е действителен член на всемирната академия по комплексна безопасност, председател на фондация "Демокрация и сигурност" и председател на Управителния съвет на сдружение "Балкански форум по сигурността". Научните му интереси са в областта на: теория на разузнаването, културната антропология на насилието, секретологията,  общата теория на сигурността и др. Сред книгите му са "Военно-техническият прогрес в Българската народна армия", "Отсъстващият образ", "Теория на скритото присъствие", "Разузнаване", „Равнища на сигурност".

Проф. Иван МАРАЗОВ

На 24 март 2012 г. проф. Иван Маразов е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент „Изкуствознание и история на културата“. Проф. Иван Маразов е възпитаник на Института "Репин" в Санкт Петербург. Изкуствовед, културолог, траколог, политик. Доктор по изкуствознанието от 1976, доктор на науките - от 1986. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975, за изкуствознание - 1985 и на наградата на БАН за изкуствознание - 1996. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ 1988. Historien emerite de L`Institut culturel de Salanzara, Paris 1996. Директор на Института по изкуствознание (1988-1991). Министър на културата в кабинета на Жан Виденов (1996-1997). Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония и САЩ. Автор на значими трудове, между които "Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия", "Тракийският воин", студии за известни художници, има множество издадени у нас и в чужбина книги с тема културата и митологията на траките. Чете лекции в университети и музеи в Европа, Япония, САЩ, Русия.

Проф. Тома Н. Томов

На 16 октомври 2012 г. удостоен със званието „Почтен професор на Нов български университет“ за приноса му за цялостното изграждане на Университета. Психоаналитик, директен член на Международната психоаналитична асоциация (IPA). Д-р Томов е психиатър, преподавател и член на Настоятелството на Нов български университет. Разработва и води курсове по терапевтично поведение, отношения между хората и психодинамични теории. Супервизира професионалисти и екипи, които работят в помагащите професии. Автор на множество изследователски и научни публикации в областта на психичното здраве. От 1986 г. е доцент по психиатрия към Медицинска академия - София. От 1995 г. до 2005 г. е ръководител на катедрата по психиатрия на Медицинския университет в София. Научни интереси: допълнителна квалификация по фамилна и групова психотерапия, психодрама и психоанализа. Национален консултант по психиатрия към Министерството на здравеопазването от 1995 до 2005 г. Съучредител и бивш председател на Българската психиатрична асоциация. От 1991 г. и досега  проф. Томов е директор на Център „Български институт за отношения между хората” към Нов български университет. През 2000 г. е избран за почетен член на Кралския колеж по психиатрия – Лондон.