отпечатай

История

За да научите повече за историята на НБУ потърсете албума-алманах "Нов университет за един нов свят. Образи и свидетелства.", посветен на 
15-годишния юбилей на Нов български университет.

През юли 1989 г. университетски преподаватели и изследователи основават Дружество за нов български университет. Целта на дружеството е да работи за реформиране на българското образование. На 18 септември 1991 г. Дружеството получава статут на университет от Великото народно събрание с името Нов български университет (ДВ, бр. 80/1991).

Първият период в развитието на НБУ - 1991-1993 г. е свързан със създаването на институционалната рамка на университета и с идентифицирането му в публичното пространство. На 17 октомври 1991 г. Общото събрание на Дружеството избира измежду своите членове Временното настоятелство на НБУ. Председател и временно изпълняващ длъжността Ректор е проф. Богдан Богданов. Временното настоятелство разработва общите насоки за развитие на университета и определя неговата програма за действие; създава университетските структури, приема техните състави и вътрешни правила.

През 1991/1992 г. се създават две основни звена с функции на факултети: Свободният факултет и Кореспондентският факултет (Радиоуниверситет). В тях се предлагат курсове, квалификационни програми и дистанционно обучение. Към Свободния факултет се формират и департаментите – научноизследователските структури на университета.

В този период учебните програми имат експериментален характер и са с професионална насоченост, но още тогава се въвежда и кредитната система, която насърчава студентската мобилност и поставя началото на вписването на НБУ в националната, а по-късно и в международната академична общност.

Курсовете имат неограничена свобода на теми и привличане на лектори, на съдържание и форми на преподаване, на начини за привличане на студентите. Принципът на сформиране на учебните програми – екипи, обединени от предприемчиви личности – поставя началото на самоуправлението в университетските структури.

През втория период в развитието на НБУ - 1993-1998 г., се сформира редовното Настоятелство на университета (1994 г.). В него има широко обществено представителство на местната власт, бизнеса, неправителствените организации. Приет е Правилникът за устройството и дейността на НБУ (14 март 1994 г.), в който подробно е разработена структурата на университета и са дефинирани формите на управление и самоуправление. Създава се Академичният съвет (1994 г.), който заедно с Настоятелството става другият основен орган за управление на Нов български университет. През 1995 г. се разделят функциите на Председател на Настоятелството и Ректор и се поставя началото на разделението на стратегическо-финансовата от академичната власт в НБУ. Председател на Настоятелството на НБУ е проф. Богдан Богданов, а за Ректор на НБУ е избрана проф. Иванка Апостолова.

През 1993 г. се създават Редовният факултет и Аспирантският факултет и широк спектър от учебни програми. Тогава за първи път в български университет се въвеждат образователните степени бакалавър, магистър и доктор. Поставя се и началото на департаментите с основни функции изследване и управление на програмите. Департаментите обединяват преподаватели от една научна общност. В този период се създават и локалните центрове във Варна, Пловдив, Велико Търново, а по-късно и тези във Видин и Враца. 

В средата на периода 1993-1998 г. управлението на университета се насочва към планирано развитие. През 1997 г. НБУ прави своя първи бизнесплан, като го нарича “Документ за самооценка и институционално развитие”. Изработването му става с международна помощ в поредица от семинари, сесии на работни групи и общоуниверситетски конференции.

След 1998 г. НБУ започва да осъществява своята мисия, като я превръща в структура и образователна политика. През учебната 1999/2000 г. се оформят 16 базови програми, като вход към бакалавърските, с които НБУ започва осъществяването на идеята си за либерално образование. Обучението от типа Artes Liberales се обсъжда в Конференциите на НБУ - “Общоуниверситетско образование - цели и необходимост” и “Програми и програмна политика в НБУ”, както и с представители на Залцбургския семинар.

На 5 юли 2001 г. НБУ получава институционална акредитация за максималния 6-годишен период. През 2006 г. НБУ получава втора институционална акредитация   за максимален период.

През учебната 2001/2002 г. стартира базовата програма Artes Liberales, съставена от избираеми курсове, покриващи основните области на знанието. Засилва се тенденцията и в другите базови програми да се разшири общото образование. В Бакалавърския факултет се внедрява съпътстващата програма (minor), обучението, в която се провежда успоредно на основната програма (major). Програмите в Магистърски факултет се реорганизират с цел постигане на тясна специализация. Във факултетите стартира процес на разработване и внедряване на повече дистанционализирани курсове, които се предлагат успоредно с редовната форма. През септември 2001 г. Райна Кабаиванска прави първия си майсторски клас в България в Нов български университет.

През 2002 г. за Ректор на НБУ е избран доц. д-р Сергей Игнатов. През учебната 2003/2004 г. университетът прави нова програмна реформа в посока на либерализиране на образованието като включва базовите програми в бакалавърската степен и създава 24 бакалавърски програми.

През 2010 г. се задълбочава  програмната реформа като се въвежда степен на общо образование в първите две години на бакалавърските програми, а също така се създават и нови и броят им достига 54.

През ноември 2009 г. проф. Сергей Игнатов става министър на образованието, младежта и науката и проф. д-р Людмил Георгиев става Ректор на Университета.

През март 2012 г. за Ректор на Нов български университет е избран доц. д-р Пламен Бочков.
 
Университетът управлява своята дейност чрез система от планове - петгодишни стратегически планове, двугодишни планове за развитие и семестриални планове за действие.